Google+

Как се поставя облицовка от естествен камък

Естествените камъни имат забележителни качества що се отнася до тяхната издръжливост и здравина. Природните материали в много отношения превъзхождат създадените от човека заместители. В по-стари времена настилките от камък са били най-широко разпространени, тъй като това е бил наличният готов строителен материал, но много от положените тогава камъни служат с десетилетия. Днес можем да разчитаме на най-модерните решения за подови настилки, но камъкът от природата си остава незаменимо решение по ред причини.

От една страна настилките от гнайс са привлекателни заради неоспоримите си естетически качества – това е един от най-красивите камъни, използвани за подове, пътеки, градини,  както и декоративна и структурна зидария. Красотата, обаче далеч не е всичко! Ивайловградският гнайс се слави като изключително здрава и устойчива на атмосферните условия и механичните влияния настилка. Гнайсът има добра твърдост, която запазва цялостта на плочата непокътната дори при големи натоварвания, силни дъждове и резки температурни промени.

Важно е да знаем някои основни принципи при поставянето, лепенето и фугирането на настилките от гнайс, за да бъдат камъните красиви и устойчиви.

Стандартните технологии за поставяне на настилки в повечето случаи не са достатъчно ефективни при работа с натурални материали. Нужно е специално внимание и внимателна работа с материали като гнайса. Добрата новина е, че веднъж поставена настилката от ивайловградски камък е практически вечна и поддръжката е доста лесна.

Естествените каменни настилки най-често се полагат върху подравнена повърхност. Това може да е армирана бетонна основа, върху която гнайсовите плочи се фиксират със специални лепила. Това могат да бъдат и цименто-пясъчни разтвори в съотношение 1:3, или 1:2 за по-голяма здравина. Понякога се налага новата облицовка да се поставя върху остарял бетон с нарушена цялост. Неравностите могат да се компенсират с внимателно нанасяне на слепващият агент. Въпреки това е нужно специално внимание, за да се осигури достатъчно равна и хомогенна повърхност за поставяне на плочите. Почистването на повърхностите е от решаващо значение. Площта, въху която се работи, трябва да се измие много старателно и да се подравни доколкото това е възможно. Обезпрашаването не е за пренебрегване, тъй като излишните частици влияят негативно на слепващите смеси и ги отслабват – независимо дали прикрепвате настилката със стандартен циментов разтвор или със специализирани лепила за каменни облицовки. 

За най-добри и устойчиви резултати се препоръчва професионално почистване с водоструйка с налягане най-малко 100 АТА. 

Почистените и предварително разпределени плочи се поставят върху нанесения слепващ агент. Спецификата е в гъстотата на разтвора, която се преценява на базата на използвания материал. Гнайсът е висококачествен естествен материал и теглото му надвишава значително това на стандартните плочки и настилки. Това налага използването на по-гъст разтвор, така че плочите да не потъват. Лепенето с по-вискозен разтвор изисква определено умение и майсторство, защото там няма място за грешки и наместването на готовите плочи е по-трудоемко.

След полагането им плочите се фиксират с помощта на гумен чук, а повърхността се нивелира с помощта на достатъчно дълъг мастар, за да е настилката равна и без непланиран наклон. Плочите се разполагат така, че да не са с прекалено голямо разстояние на фугите. За краищата се полагат гнайсови плочи с равни страни и кантове – там може да се наложи допълнително рязане или очукване. Ако използвате машина – за гнайсовите плочи тя трябва да е с мощност поне 2300-2500 W и диск за рязане около Ø230, с карбофлексни шайби и/или сегменти с диамантена посипка.

Фугите се запълват с подходяща смес, която най-добре се нанася с маламашка или шпахтел. Ако върху настилката ще се упражнява по-голямо натоварване от стандартното (важен елемент при планиране на изходи от гаражи и подобни случаи) е добре да оставите разширителни фуги и изберете гъвкава и еластична фугираща смес. Така тежестта ще се разпределя равномерно и няма да рискувате напукване или начупване на плочите. След фугиране настилката трябва да се остави да изсъхне за минимум едно денонощие при положителна температура на въздуха (5-25°C).

С Ивайловградски гнайс може да се работи по-трудно отколкото с други материали, но ако решите да използвате истински камъни за вашия дом, заведение, градина или двор, ще се убедите, че инвестицията във време и вложен труд си е струвала.  


«